Firm believer and warm receiver

Аромат на цветя

Повече за нашата мисия: http://savestrandja.awardspace.com/
Аромат на цветя
Люба Кулезич - http://www.monitor.bg/opinions/article?sid=&aid=125255&cid=50&eid=1102

Имаше нещо извънземно в гледката на онези двеста момчета и момичета по на 22-23 години, които се изсипаха в час пик на "Орлов мост" онази вечер и блокираха движението за 15 минути. Направиха го без да се пазарят с общината за разрешение, без обичайната патетика на митингуващите, без закани, без децибели. Просто носеха своите самоделни плакати в защита на природния резерват "Старнджа". Държаха като огледала своите ръкописни цитати на "Горда Стара планина" срещу фасона на един върховен магистрат, подписал със завъртане на химикалката смъртната присъда на последното девствено място край Черно море. Беше извънземно. Не според разбиранията на научната фантастика. А извън печалното клише за България като парче земя, сравнено от един умрял поет с човешка длан. Но годно да побере хиляди атмосфери злост, несправедливост, простотия, политическо бездушие и беззаконие, които разгонват фамилията и на най-трезвомислещия българин. Да не говорим пък, че за поезия тук отдавна място няма. В акцията на тези младежи обаче имаше нещо безпрецедентно, като перфектен стих, написан на български. Имаше чувствителност, интелигентност, осъзнатост. Имаше непонятно чувство за общност, самозародило се извън блатото на казионната публичност и политическата корист. Тези същества от някаква нова и непозната местна човешка порода просто застанаха на пътя на зверския трафик с лекотата и убедеността на свободните хора, със спонтанността на непокварените. Не за да безчинстват с вече банализирания гняв на озлобените и социално ощетените. А за да потърсят солидарност срещу безчинствата на корупцията в държава, приватизирана от мафията с подопечните й политици, кметове и магистрати. Странното в цялата тази история е, че медиите съвсем не премълчаха за екологичната трагедия, надвиснала над Странджа. Нито спестиха подозренията си, че председателят на тричленката на ВАС Андрей Икономов е обслужил корупционен интерес в полза на инвеститор с добре очертана склонност към безчестието и политическите протекции. Отдавна е публично известно, че е фалшифицирал министерска заповед за строежа на бетонен урод в с. Варвара и че действа в комбина с червения кмет на община Царево, опрян на здравия гръб на ДПС. И все пак съдът не се притесни от тази гласност. Коалиционната тройка пък се отдаде на партийните си перестройки в центъра със заблудата, че корупционните скандали в София са по-видими и затова се нуждаят от повече апаратна шпакловка. Липсата на страх от общественото мнение обаче е знак за тотален разпад на системността в България: от политическата до екологическата. Надигащият се популизъм е другото име на тази катастрофа. Той я подчертава и задълбава, ожесточава я в нейната м е с о я д н о с т. И ето как стигнахме до там, че на "Орлов мост" завчера децата застанаха на пътя й като уникална тукашна разновидност на "децата цветя". Нашата диворастяща флора срещу кръвожадната ни политическа фауна. Разбира се, нямаше нищо по-естествено от намесата на полицията в този саморежисирал се пърформанс. И полицията необичайно пъргаво се намеси, задържайки двайсетина от протестиращите. Браво на Ани Цолова от сутрешния блок на БТВ за директното й включване от Първо районно в пряк диалог с тях. Чистотата беше в ярък контраст със спомените за първите екопротести в градинката "Кристал" преди 17 години и за контрола на шестаците. Интелигентните физиономии нямаха нищо общо с екологическата маска на първата опозиция, зачената ин витро от предшественицата на сегашната управляваща БСП. Сегашният протест показа на практика, че гражданското недоволство може да има цивилизован, благороден вид извън лявото, дясното и центъра в българския политически терариум. Че позивните на съпротивата се разнасят из алтернативните пространства на интернет вместо из вестници, известни като явочни квартири. И се координират не от партийни кукловоди в сянка, а от мирогледа и самовъзпитанието на едно качествено ново поколение. То е израснало извън опеката на посткомунистическата обремененост с разочарование и гражданска умора. Полицията не му е враждебна пречка, а просто атрибут на формална, изхабена държавност. Ако не беше такава, тя отдавна щеше да е закопчала не демонстрантите, а собствениците на строителната фирма в парк "Странджа"с незаконните й строежи и действия. Столетницата отдавна щеше да е издухала продажния си кмет и не само в Царево. КАТ щеше да е изпълнил обещанието си пред БТВ да открие собственика на фамозното ламборджини, паркирало на пешеходна пътека под носа на униформен в паметен новинарски репортаж от преди дни. Вместо това малодушно се оправдава пред новинарите, че возилото за 500 000 лв. е на лизинг и не се знае кой точно го притежава. Вътрешният министър Румен Петков щеше да пише оставката си след поредния си рекет спрямо неудобни противници - този път с незаконно СРС, употребено като компромат срещу стачкуващите медици в "Пирогов". И изобщо, зоологическият мирис на саморазправа и нечисти сделки във властта нямаше така остро да ни блъсне в носа, ако от "Орлов мост" не беше полъхнал целебен аромат на цветя.

Да запалим огъня на Странджа - вторник пред НДК!

ДА ЗАПАЛИМ ОГЪНЯ НА СТРАНДЖА … ПРЕД НДК

Наистина! Нестинарски танци ще ни пренесат в магията на Странджа на самия център на София на 26.06, 20.00 часа.

Здравейте!

Абсурдно е, но в момента Върховния администативен съд решава съществуването на Природен парк Странджа - най-голямата защитена територия в България. За да можем да я защитим, ние искаме да ви я представим като покажем една малка част от нея в София. И тъй като не можем да пренесем природата на Странджа – странджанската зеленика, лавровишнята, белогърбия кълвач или видрата, решихме да представим другата голяма ценност на планината - хората на парка.

Една от най-големите атракции безспорно е „нестинарството” – обичай, пренесен през вековете и съхранен от странджанци. Малко софиянци могат да видят автентичния ритуал в с. Българи, който се чества всяка година на 3 юни - празникът на Св. св. Константин и Елена по старому. Затова нестинарите ще дойдат в София.

Каним ви на 26 юни 2007 г. (вторник) от 20.00 часа да видите вълшебството на нестинарските танци и да усетите „огъня на Странджа” пред фонтаните на НДК.

На място всички ние ще можем да се насладим още на автентични изпълнения на тъпан и гайда от сърцето на Странджа, както и на на музиката на групата „Балканджи”. Ще можем да се подпишем в подписка за защита на парка и да разберем кои са 140^те известни българи, които вече я подкрепиха.

Вярваме, че на много хора от жителите и гостите на столицата не им е безразлично какво се случва с природата на България и по-специално с едно от най-ценните места, което пази изключително биоразнообразие, уникални традиции и фолклор, вековни гори, красиви плажове.

Всичко това е Странджа!

Ето защо, за да остане природа в България,

бъди един от хората в България, които ще насочат цялата си положителна енергия, разум и любов за запазването на националното ни богатство, традиция и бъдеще...

Да помогнем от разстояние:

1. Вече втори месец в интернет пространството тече подписка, инициирана от група граждани от Бургаски регион. Тя е в защита на Природен парк Странджа и може да бъде подкрепена на:

http://www.bgpetition.com/strandja/index.html

Подписите вече са близо 7 000...

2. Голямо въздействие би имало и истинско, хартиено писмо, изпратено от вас на Общиана Царево. Повече за тази акция и примерно писмо можете да намерите на: http://forthenature.org/actions/18

3. Кажете на колкото може повече хора за нестинарския огън на НДК и за безумната възможност да бъде ликвирана българска защитена територия, обявена преди 12 години. Качете на ваши сайтове и поканете приятели да се включат в подписката.

Защо да защитим Природен парк Странджа:

Природен парк Странджа е най-голямата защитена природна територия в България, създадена през 1995 г., за да опазва уникалните екосистеми и биоразнообразие, както и за съхраняване на самобитните странджански фолклор, култура и историческо наследство. Със своите 1116 кв. км природният парк заема над 1% от територията на страната. Показателен е фактът, че през далечната 1933 г. именно тук е обявен първият резерват в България - Силкосия. В международен план Природен парк Странджа е единствената българска територия, включена в петте приоритетни за опазване територии в Централна и Източна Европа. Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа – Via Pontica. Общият брой на видовете хабитати е 121, като по този показател Паркът е на първо място сред защитените територии в Европа. Като всяко място на брега на Черно море Природен парк Странджа е застрашен от унищожане чрез незаконно строителство, а планинската му част и непокътнатите със стотици години гори са примамливо място за бракониерска сеч.

Безумното дело срешу Парка:

В момента Върховният административен съд гледа дело по жалба Община Царево и фирма „Краш 2000“ ООД срещу заповедта за обявяване на Природен парк Странджа от 1995г (заповед РД-30/24.01.1995 г. на министъра на околната среда и водите). Въпреки че през есента на 2006 г. ВАС обяви за незаконно строителството на фирма Краш 2000 - вилно селище „Златна перла” край село Варвара, сега нарушителите на закона – „Краш 2000” ООД и Община Царево - се опитват да отменят заповедта за обявяване на Природен парк Странджа. Ако успеят да заличат тази най-голяма защитена природна територия в България, те ще улеснят узаконяването на «Златна перла».

Основен мотив на Община Царево и „Краш 2000” за искането им е, че в заповедта за обявяване на Природен парк Странджа не са посочени ясни негови граници. Следва обаче да се има предвид, че в териториално-устройствения план на община Царево, приет от Общински съвет Царево още през 1998 г., границите на Природен парк Странджа са ясно посочени. Тактиката, която използват Община Царево и „Краш 2000” ООД, е аналогична на това, доказан от съда убиец след това да обжалва в съда акта за раждане на убития, за да докаже, че той не е съществувал.

Да подкрепим хората и природата на Странджа,

ЗА ДА ОСТАНЕ ПРИРОДА В БЪЛГАРИЯ!: http://forthenature.org

Зелените чадъри за Натура 2000

http://svetliche.multiply.com/photos/album/11
http://svetliche.multiply.com/video/item/7
http://svetliche.multiply.com/video/item/8

Невидимите видими

http://svetliche.multiply.com/photos/album/9

Помогни на диво животно в беда!

От днес стартира дарителска SMS кампания “Помогни на диво животно в беда” за набиране на средства за Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани. Кампанията се организира съвместно с Български дарителски форум и Фондация помощ за благотворителността в България. Тя ще продължи най-малко три месеца. Със събраните средства ще бъдат подпомогнати “вечните” пациенти на центъра. Те са животни “инвалиди”, наранени или трайно увредени от човека и неговото негативно влияние върху дивата природа. В по-голямата си част това са представители на редки или изчезващи видове, чиито последен дом е Спасителния център на Зелени Балкани, където те се отглеждат и размножават. Ако искате да ни помогнете, достатъчно е да изпратите дарителски SMS с текст: DMS orel на номер 17777 за абонати на GLOBUL и vivatel. За изпращането на дарителски SMS ще бъдете таксувани с 1,20 лв. с ДДС. За повече информация посетете официалния сайт на кампанията www.dmsbg.com или сайта на Зелени Балкани www.greenbalkans.org

http://forthenature.org/actions/18

Сапунени мехури пред министерски съвет

Дали обещанията на министрите за Натура 2000 ще се спукат като сапунени мехурчета?
Дали ще отлетят в небето, в нищото, в празнотата?...
Ние се борим, за да не се случи това. Всеки четвъртък - това ни е вече деветият път (днес заради 24 май проведохме протеста в сряда).
И засега стигнахме до приемната на МС... надяваме се, че ще стигнем и по-далеч.
До сърцата на хората най-вече...

Повече тук - http://svetliche.multiply.com/photos/album/4

Вело революция, 2 колела е по-добре от 4 ;)

http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1045945

Разни хубавини

Може да откриете в тези два хубави сайта, които си посещавам доста честичко вече: http://naturehuman.multiply.com/ , http://svetliche.multiply.com
- mine, mine ;)

Нещо интересно тук - http://svetliche.multiply.com/photos/album/2
и тука - http://naturehuman.multiply.com/photos/album/5

Гората пее, кой я чува?..
Нека, когато пролетта е в разгара си и е май - цветно, слънчево и зелено - да дадем от себе си, да направим символичен жест за нея... За да може под белостволите й буки да крачим щастливи винаги!...
Хубава си, моя горо
Любен Каравелов

Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост.

Който веднъж те погледа,
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее,

а комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
да те заборави.

Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост:

твойте буки и дъбове,
твойте шуми гъсти,
и цветята и водите,
агнетата тлъсти,

и божурът и тревите,
и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякогаж
като куршум пада

на сърцето, което е
всякогаш готово
да поплаче, кога види
в природата ново,

кога види как пролетта
старостта изпраща
и под студът, и под снегът
живот се захваща.

Подписка за защита на природен парк Витоша

Сдружение "Дружба-София" съвместно със сдружения „Общност на софийски
граждански сдружения", "Граждани за зелена София" и други граждански
организации стартираме Инициатива "ЗА ЗАЩИТА НА ВИТОША" . Нашата цел е
да не допуснем прекрояване на границите на Природен парк "Витоша" и
отнемане на територии от парка. Става въпрос за 870 декара, които
включват Княжевската борова гора, землището на Бояна и др, за които
има внесено предложение да бъдат изключени от границите на парка.

Включете се в онлайн подписката тук -
http://www.podpiski.org/?u_s=0&u_a=183.

Отворено писмо за инициативата до държавните и общински институции и
бланка на гражданската подписка към нея можете да откриете тук -
http://druzhba-sofia.com/files/otvoreno_pismo_vitosha/
Документите са отворени за подкрепа съответно от организации и граждани.
Ако споделяте тревогата от подготвяното поредно настъпление и
унищожаване на части от зелената система на София и имате желание и
готовност да се присъедините към Инициативата, моля свържете се с нас
на дадените е-мейл адреси и телефони.
Във форума можете да споделите своите мнения, предложения, идеи.
На тази страница ще тече периодично информация за Инициативата
Разчитаме на Вашата подкрепа.
Не се колебайте да се свържете с нас, ако се нуждаете от допълнителна
информация.
~~~
Ново към 27-ми Април 2007: Като граждани на София подписката подкрепят
кметът на СО Бойко Борисов, главния архитект на София Петър Диков,
зам-кметът по екология Мария Бояджийска, директорът на Д„Зелена
система" Симеон Димчев.

ново към 28-ми Април 2007: Към Инициативата се присъединяват ИК
„Красна поляна", ИК „Зелена Слатина", ИК „Оборище", Сдружение
„Квартален съвет Дружба", Движение „Социолози без граница" към БСА,
ИКЗОСПГ-Изгрев, Сдружение „Агролинк". Извадки от писмата на граждански
организации и отделни граждани в подкрепа на ициативата можете да
намерите във форума.

Източник: Сдружение Дружба-София http://www.druzhba-sofia.com/

Ние бъдем!...

http://forthenature.org/gallery/8/

Посадихме Яворчо ;) - явор, който ще бъде пресаден в приета зона от Натура 2000. Сипахме шепички с пръст, мидички и пясък, специално донесени от застрашени и отложени места от цяла България... вложихме любов, надежда и воля... и ще бъдем чути, защото се борим... тук и сега!

Да спасим един от символите на София!

http://www.gopetition.com/petitions/save-sofias-alexander-nevsky-square.html
ДА СПАСИМ ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА СОФИЯ,
ДА ПРЕДОТВРАТИМ ЛЕГАЛНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!

Съществува реална заплаха площад "Александър Невски" да бъде обезобразен!

Покварата на парите, поразяваща в последните години фатално
обществото, не подминава и неговите идеални сфери – културните.
Единствено гражданската активност днес е в състояние да възпрепятства
пъклената сделка между ръководството на Националната художествена
академия и държавната администрация. Плодът на този гешефт е привидно
благороден – нова сграда на академията. Това би било похвално, ако не
водеше до загуба на историческото наследство, до потъпкване на
националната памет, за да се намести поредната стъклена недомислица на
това сакрално място в сърцето на столицата.

Псевдомодерната постройка брутално ще наруши духовния мир, който цял
век се определя от царственото благородство на храмовата архитектура
на "Ал. Невски". Този проект е посегателство над свещеното културно
пространство, в което са се обучавали и преподавали най-големите
творци на България.

Дотук се стигна и след като беше нарушен законът за обществените
поръчки, за да сключи неизгоден за държавата договор за проектиране на
стойност 2 000 000 лева – по 100 лева на квадратен метър, като близо
една трета от застроената площ предвижда гаражи, ресторанти и сладкарници.

Други последици от новия строеж:
- Подлежи на разрушение наситената с неподражаема духовна енергия
104-годишна сграда на академията.
- Унищожаване на ценни археологически находки от софийския некропол,
за да бъдат построени подземни гаражи на две нива за близо 500 коли.
- Многократно утежняване на автомобилния трафик в района.
- Прекъсване на учебния процес в НХА и възстановяването му в нови,
неподходящи за неговата специфика условия.
- Премахване на парковата площ и унищожаване на близо 90 дървета
- Поредно доказателство, че използването на властта за финансови
престъпления може да остане безнаказано.

Какво да ви кажа, приятели... ако не се борим тук и сега, ще окепазят (знам, знам, че е непоетична думата, но точно това ще направят ;(( тотално нашата столица. А пред и около св. Александър Невски винаги витае една магия, спокойствие и се изпълваш с вътрешна светлина, когато минаваш оттам. А тези места в София са малко, много малко. Нека не оставаме съвсем без тях :(
Подпишете се!

Писанички пъстрички :)

Същите сме,
памукови облаци,
сплели ръце над земната гръд.
Различни ли сме -
всеки разгарящ в сърцето си духът свой.
Свои сме -
светлинки зрящи в незрим тунел
Вечни сме -
аз и ти, в сърцето си
светът да променим -
по този път всеки от нас е поел.
~~~
Каквото ми липсва - има го в теб, има го...
Малко късче от пъзела -
вълшебно, с късмет
Го откривам в тебе,
в твойте очи,
в разгорелите пламъци на наште души.
Където ме няма -
има ме в тебе,
където си изчезнал -
намираш се в мен.
Където мечтаем -
врати се отварят,
допускат ни -
и ние летим
обвили тела и души...
~~~
В съня си се сепвам -
поглеждам през склопени ресници
и виждам те -
там си... близо... до мен.
Очите ми те галят -
постой... вечно с мен.
В море от люлчини спомени,
съзирам пъстри звезди и
в топлите пролетни вечери
сънувам пастелни дъги.
Както ние рисуваме с очите си -
такъв и светът ни ще е.
~~~
Да бъдем - със сърца
обвили добротата в света,
улавящи болката -
променящи, даващи - тук и сега.
Нежни поети, обвити в мечти,
деца на дъгата - с шептящи души,
слънца и луни, гори, планини, шепоти...
и прах от звезди.
~~~
Човек си когато се изправиш и надвил това в тебе,
което те кара да бъдеш/да не бъдеш ти,
излезеш пред света и извикаш -
ето, аз дадох, аз давам, за всеки - тук и сега.
Аз мога да дам от кръвта си на всеки - стопете с нея леда!
~~~
От копринена ладия слезе - подаде ми ръка и ме взе -
сияйния Месечко -
галещ с ръка, събиращ лъчите деца.
Нежно ме взе на ръце и усмихна се -
"Не плачи - макар че със сълзи всяка болка ще отшуми"
Плаха и сепната потърках очи, сълзите сами спряха -
"Вече не боли - отвърнах.
Накъде ще ме водиш Месечко? - заведи ме тук или там, води ме -
аз ще те следвам из царства приказни, знам."
"Ще те заведа в най-чудната страна - отвърна и ме залюля.
Там Добро творят и обичта расте, расте..."
Поведе ме той през чудни места - изпъстрени с феи, кентаври, елфи, пеещи деца.
Стигнахме късно бе веч, в далечна страна, а Месечко ми намигна и заразказва:
"Някога не много преди сега, живеела вълшебница с пъстра душа, с благ и стоплящ взор... Живеела и правела добрини, чудеса несметни сътворявала, с обич всекиго дарявала. Веднъж се появил на огнени криле, момък от далечна и непозната земя. Поискал в тъмнина да обвие земи, гори, поля...
Черна била неговата душа. Вълшебницата го молела с очи - да не иска да властва, да обвива в мрак, да оставя - доброто да цъфти.
А той не знаел какво е добрина, какво е да даваш, без да очакваш нещо в замяна.
И в мрачна пустиня превърнал тази земя, а вълшебницата в трепкаща малка звезда. И понякога, когато се взреш вечер в нощното небе, я съзираш там, да?
Нея я има обаче не само там и не е една.
Тя е в тебе, човече, чака те да разгори от твоя вътрешен плам.
Не, тя няма име - не е Вечерница, Зорница, Венера... Тя е надеждата, вярата, обичта..."
Така унесена, със склопени очи, събудих се и що да видя - Месечко отдавна при мене не седи да шепти. Усмихнах се и осъзнах, че той вечно тук е бил - разказващ своите приказки.
:))) =) ^_^

Почина Кърт Вонегът

Един наистина голям човек, писател и хуманист. Поклон пред паметта му.

Life happens too fast for you ever to think about it. If you could just persuade people of this, but they insist on amassing information.

Here we are, trapped in the amber of the moment. There is no why.

Be careful what you pretend to be because you are what you pretend to be.

I really wonder what gives us the right to wreck this poor planet of ours.

Laughter and tears are both responses to frustration and exhaustion. I myself prefer to laugh, since there is less cleaning up to do afterward.

I want to stand as close to the edge as I can without going over. Out on the edge you see all the kinds of things you can't see from the center.

http://en.wikipedia.org/wiki/Kurt_Vonnegut

"Приказка за Непобедимото добро" - Николай Светлев

Има книги, които те учат да вярваш в себе си и да търсиш извечното в духа, да чувстваш доброто и злото, хармонията, съкровените две страни Ин и Ян на човешката душа. Приказката, за която ще ви разкажа е наистина приказна :) В нея ще откриете реални прототипи, (а може би и самите себе си нейде между редовете), които са превърнати в приказни създания, населяващи приказен свят.
Това е първата книга на Николай Светлев, която чета и мога с ръка на сърце да кажа, че може да се нареди до големите български, а защо не и световни класици. Какво е това в нея, което трогва и запленява душата – духовния облик на персонажите, на българската история? “Приказка за непобедимото добро” е не само притча, легенда, романтичен епос, но и фантастично препускане в една страна, която е прототип на нашата България – Варвария, с нейните създания – самите ние. Книгата е част от поредица за Доброто и Злото (включваща “Всичкият блясък на Злото” (1993), “Приказка за непобедимото Добро” (1996) и “Аз, грешният Иван” (2000). Имената на героите са типично български, а на създанията, героите и държавите са умело и пъстро звучащи (Сапфирия, Плюско, Тъмсиной, Добротин Благ, Йоан, Мироцвета, Ивайло, Калин...)
Позовавайки се на житията на големия български светец св. Иван Рилски, авторът създава вселена, която е дотолкова реална, че може да бъде докосната или да бъде достигната само ако се вслушаш във вътрешния си глас.
Светът на Николай Светлев носи уникален магнетичен, магичен дух, който те носи на крилете на фантастичното, фантазийното, вълшебно-приказното. Философски-мъдро звучи завета на писателя:
“Но колко смешни и безполезни биха били те, яростните рицари на Злото, ако в един прекрасен ден се окаже, че няма просто над кого да властват! Че светът се е самоорганизирал по най-естествения си начин, за да се запази и развива напред, а не да загива и да се връща назад и споменът за силата на Злото е изчистен от човешките души, така, както проповядва Йоан..”
Пластичността на образите, техния вътрешен облик, динамиката, която усещаш в тяхното развитие и душевността им, докато четеш, впечатляват най-много в тази приказка. Тук няма големи, подробни и богати на пейзажи описания. И въпреки това очарованието е пълно – светът на Божественото, Доброто и Злото е пред очите ти, ти летиш на малката пчеличка Хитроний и усещаш вятъра на собствената си мисъл, лична истина и мъдрост в душата си. Дори създанията на Злото не са изцяло “лоши”, а са иронично изобразени с нагласата си да творят добро, както проличава в края на книгата от постъпката на Тъмсиной Млади (и ще ми говорят, че не били свързани ;) , в тази връзка -> Йоан – балансът, средичката, успоредяващата линия между Доброто и Злото – Ин и Ян, този, който осмисля доброто чрез злото и обратното – налива смисъл в техните предназначения. Едното и другото.
Иронията е основния похват на изображение в книгата, но тя е една прелюдия към дълбочината и истината на всичко казано, усетено, изживяно от автора и завещано на нас читателите – да предаваме като светлина и лична мисия българското в душите си, светлината, неговия копнеж за един по-добър и човечен свят.
Поуки от тази приказка има много, въпроси и намерени отговори на някои от тях, също ;) Най-добре е самички да си ги потърсите. Който има желание да я чете – да се свърже с мен. Все още едно издание си седи у дома и чака the next keeper ;)
Основното (The main point is that!), на което набляга Ники Светлев обаче е, че:
“... Хората сами трябва да повярват, че Свободата и Доброто са по-силни от тиранията и злото. Ала как да ги оцениш и сравняваш, когато цял живот си виждал само едната страна на нещата?”
~~~
К. Абсолютно непретенциозна рецензийка, (която засега ми харесва :), целяща да запознае приятелите ми с вълшебството. ;) По натам като изчета и Иванът мога да напиша и нещо по-сериозно в тази връзка ;)

Млади (легенда)

~ “...А ние сме букви от редовете…” Ревю
… на божественото писмо

~ «Йон каза:
- Някой ни вика, Ана! Ние сме птици. Разпери крила и ме последвай.»

Тя се сгуши в него както пухено перце се откъсва от небесното одеяло и полита към земята, а когато я достигне, се задържа върху нея преди да отлети, за да я усети за по-дълго, да е по-близо до нея.
Мечтание…
Той я погледна в очите – смееше се вътрешно – толкова беше истинска – неговата светлина, толкова красива, недостижима – духът в сърцето му, каращ го да продължава напред.
В разцъфналите дървета пееха птици, а огледално – отразяващо мечти и надежди, се синееше небето.
- Какво си ти? – попита той и погледът му засия.
- А какво трябва да съм? – засмя се тя, а в гласът й оттекваха нотки на закачливост. Хвана го за ръка и двамата унесено, свободно, сякаш летяха, затичаха през поляната, нагоре към баира. От очите им, във всяко късче от телата и душите им струеше магията на младостта. Безмълвна природата им пригласяше и разказваше истории за змейове, девойки, самодиви, за храби юнаци, войводи, овчари, кавали и вълшебни шевици...
А те все така бягаха, забравили ежедневната суета и болка, разкъсали оковите на предразсъдъци и мисли... останали само по души – млади, жадни да вкусят от пълната догоре чаша на живота, влюбени в слънцето, дъжда, луната, гората, морето, шепота на вятъра в косите.
- Обичам те! – извика Младен, нагласяйки кавала си. Чудна мелодия огласи околността.
- Аз пък тебе, повече! – сопна се, смеейки се русокосата девойка, събу обувките си и боса заизкачва хълма – зелените треви галеха стъпалата й, слънцето игриво хвърляше слънчевите си милувки по бялата й кожа.
Върховете на Рила величествено се издигаха към небесната шир, а орел се рееше във висините. Когато стигнаха Урдиния циркус - езера, в които капчиците вода нежно проблясваха, а бели цветя растяха направо в малките оформили се поточета между езерата, Младен каза на Младена:

- Това място сякаш не е реално – това е порта към Бог – толкова много красота събрана на едно място и всяко цветче е различно, всеки стрък трева, всеки камък, всеки връх...
И той погали с ръка едно бяло цветче, което водата заливаше леко и ласкаво като майчина милувка. “Дори вятърът сега нежно шепти, за да не смути този вечен цикъл, който трудно се изразява с думи, а вече е в сърцето...”
Младена се усмихна и легна на земята до белите цветя. Пейзажът наоколо наистина беше мистичен – като ритуално място на Божествените сили, дали на Земята, късче от рая.
Поляна заградена от върхове от всички страни и езера, а по средата на най-дълбокото – голям камък, като остров, на който растат чудни растения.
“Рила... име на жена*” – усмихна се Младена.
“Обич, моя обич!” – отвърна й Младен.
~~~
Какво се е случило оттук насетне – никой не знае със сигурност. Легендата разказва, че двамата млади скочили в езерото, защото родителите им не им позволявали да бъдат заедно. Други казват, че на сутринта, след като се изкачили до Урдиния циркус – нямало и следа от тях – полетели към небесата.
Каквато и да е истината – от този ден нататък езерото се казва Младенино, а духът на Младен и Младена не е напускал това място – той е във всяко едно стръкче трева, във всяко бяло цвете (като кожата и душата на Младена) и в шепота на вятъра, (който звучи като кавала на Младен). Много млади минават оттам и до днес и казват, че се връщат променени – с повече обич в сърцата. Сигурна съм, защото и аз бях там и аз бях една от тях.

* В древността планината е известна с името Дунакс, а днешното си име, според проф. И. Дуриданов, е добила от славянската дума рити (рия). Аналогията с думата обич е изцяло моя.

23 март 2007 г.

Човеци... навсякъде около нас и в нас.

Когато се усмихваш, без да искаш нещо в замяна, когато даваш, без да очакваш да получиш, когато пееш приятелю мой, когато се раздаваш... такъв цял целеничък – животът си струва. Свързани сме ние като светлинки, отразени в невидимата паяжина на живота, нуждаем се едни от други, копнеем да бъдем заедно, не за друго, а защото сме човеци!
Човек – какво означава тази дума – за мен е нещо много близко, съкровено, свързано с природата, с планетата, с вселената, с Бог.
Човеците не са онези забързани в ежедневната си суета и обвити в лъжливите дрехи на битието и егото, на егоизма, маски на зачатъци на човещина, не... Ние сме нещо много повече – ние сме светлината, тя гори и трепти във всеки един миг в телата ни, тя е в душите ни – когато копнеем да даваме повече...

В теб съм вплела своята душа,

легенда,

мисия и слънчев лик,

за теб откъсвам конопче светлина всеки миг,

за теб огрявам в топъл заник,

в радост и в тъга,

когато най-истинска съм,

пак за теб ще е,

ПРИЯТЕЛЮ!

Моята обич към живота – да бъда в него и да вярвам, че и той е в мен и заедно сме тук и сега е моята вяра, моята мисия – да пренасям, да обичам, да раздавам...

Да спасим Странджа!

Двоен опит за премахване на природен парк Странджа -
гражданско присъствие на 19 и 20.03.2007

Здравейте приятели,
Напоследък се случват толкова много неща, че за съжaление не успяваме
да ви уведомим за всички.
Добрата новина е че разширението на коалицията „За да остане природа
в България" е вече факт и всеки ден се присъединяват все повече
организации, граждански движения, фирми и академични общества
(Софийски университет , БАН,.....и т.н.), както и множество
инициативни комитети и движения от цялата страна. Така че ако сте
част от организация, фирма или група и искате да работим всички
заедно за опазване на българската природа, спиране на беззаконието и
екологичните престъпления в страната ни, свържете се с нас.
(bgpriroda@bluelink.net )

Това обединение е належащо и предвид факта че в момента (всеки Божи
ден) едно след друго се случват ужасяващи престъпления срещу
българската природа и нашето бъдеще.
Първо българското правителство в лицето на Министерски съвет на 15
февруари отложи за включване в европейската мрежа НАТУРА 2000 почти
цялото Черноморие и огромна част от планините в България. По този
начин ни обрече на загуба на природата ни, невъобразими ежедневни
санкции от страна на ЕС (това се случва с Полша в момента - по същите
причини, спиране на структурни фондове за цялата страна и лишаване на
хората в общините от фондовете за околна среда и земеделие. Ето че
идва ред и на безобразното посегателство върху оскъдните 5% български
защитени територии.

Сега - дръжте си шапките да не паднат - се опитват ДА ПРЕМАХНАТ
ПРИРОДЕН ПАРК СТРАНДЖА!!!

В понеделник 19.03 и вторник 20.03 Върховния административен съд
(ВАС) ще гледа делата, заведени от Фирма КРАШ 2000 (извършила
незаконния строеж на Варвара) и кмета на община Царево Петко
Арнаудов, които искат да обявят за нищожна заповедта за обявяване на
Природен парк Странжа.
Което означава, че ако ВАС затвърди практика на безотговорност, която
беше вече проявена при заличаването на защитена местност Камчийски
пясъци, освен че България ще изгуби безвъзвратно Странджа, ще се
отвори вратата това да се случи с всяка една защитена територия в
България. Така че сами разбирате колко е важно да сме там заедно за
Странджа и природата ни.
Понеделник 19.03 и Вторник 20.03.2007 от 9 часа пред църквата „Света
Неделя" гражданско присъствие в защита на Природен Парк Странджа и
всички защитени територии в България. Очакваме заседанието на ВАС да
продължи до обяд.

Changed

http://passport.panda.org/campaigns/campaign.cfm?uNC=80449394&uCampaignId=1541 http://www.panda.org/about_wwf/where_we_work/europe/what_we_do/danube_carpathian/news/index.cfm?uNewsID=88660 http://www.gorichka.bg/

"Скритото зло се страхуваше от нея, защото знаеше, че ако някой направи добрина в отплата на злините, които то замисля, този някой има власт да го обезсили за много дълго време"
"Повече душа има в по-малкия, защото той има повече време да живее" -> (детството, неназовимото спокойствие, безвремие, което не може да ни бъде отнето, което в душите си пренасяме през целия си живот).
"... учениците затрепкаха с криле, а светлината им избухна със сила, която за миг изпълни класната стая. Само за миг. След това се стопи и угасна до обикновено мъждукане.
- Липсва им увереност - недоволно завъртя птичата си глава учителят. - иначе могат много повече.
- А на хората често им липсват учители като вас - плахо каза Иън. - Такива, които вярват, че можем много повече."

из "Въже от светлина", издание на клуб "Фентъзи и Фантастика" при НЧ "Възродена искра", град Казанлък; толкова приказно-безкрайно хубаво =) е написано - авторите са съвсем млади и зелени :) на 11-13 години.
~~~
Променена продължавам напред - със зеленичко белязала душата си, завинаги обвързана с природата, с Бог, с доброто, с прекрасните хора, с които се срещам. Толкова много промяна, толкова много добро изсипвам и ми се изсипва :) в лабиринта наречен борба, израстване (като дървета разцъфваме всички ние, когато успяваме заедно, приятели:))
И не мога да бъда друга, защото най съм себе си, когато помагам, когато се раздавам, когато събирам хората, убеждавам, следвам лична легенда, мисия, призвание - да опазвам природата, да откривам човеци, съдби, да вплитам мечти и идеи...
Това е моята сегашна реалност и аз съм се гмурнала изцяло в нея, а някъде на другия бряг ми маха ежедневието - кандидат студентски изпити, дипломна работа, неяснотата на завършващ училище и стремеж да те приемат студент. И все пак съм толкова себе си от един месец насам, колкото никога досега.

Ст(р)оящият протест

Почва се, почва се. :)
Който има визии за как да стане - или пък ръце и тяло, за да ги
осъществи - чакам ви, чакам ви.
Има грешчица по-долу - протестът (който всъщност си е информираща
кампания) почва от 13-ти, ВТОРНИК. И има нужда от още хора, които да
се запишат като правостоящи и обясняващи - драснете имейл да ви дадат
линк към графика.
Предайте нататъ
к:)
Предаваме ;)
~~~
Скъпи приятели,
Както знаете, преди една седмица се проведе голяма обединителна среща
на всички граждани и организации с цел формиране на единна гражданска
позиция за Натура 2000.
Сформираха се работни групи с различни насоки на действие. Дейността
на една от тях е вече факт:
Стоящ протест пред Министерски съвет,
Организиран от граждани с подкрепата на неправителствените организации.
От 13-ти март (понеделник)
Всеки ден от 7.30 до 19.30ч !
И така... до удовлетворяване на исканията.

Това е отправената от тях покана за участие:
Здравейте!
Благодарим на всички, които отделяте от ценното си време и не спирате
да търсите начини, за да помагате на българската природа. Благодарим
на всички присъединили се към организираните протестни шествия и
"разходки", на всички, които подписаха всевъзможните подписки и
инициативи, подети след всяка абсурдна стъпка от страна на политиците
ни. След орязването на екомрежата Натура 2000 вече няма време за
отлагане или прекъсване на започнатото – налага се да покажем, че
битката за спасяването на природата ни не е свършила дотук. И
единствения начин за това е да напомняме на Министерски съвет
ежедневно за това, че ни пука, че очакваме да действат и то да
действат в полза на Натура 2000 и на цяла България.
Нашата идея е стоящ протест пред Министерски Съвет – всеки ден от 7:30
до 19:30 да поставяме хора с плакати пред сградата на Кабинета. Ще се
сменяме на 2-3 часа, ще има хора около входа, от страната на
Президентството и откъм подземния паркинг.
Искания:
1. Кабинетът да приеме на среща част от експертите работили за
създаването на Натура 2000 в присъствието на журналисти.
2. Правителството да аргументира решението си за орязване на екомрежата.
3. Да се наложи забрана за провеждане на дейности в спорните
територии, които са дива природа и забрана за провеждане на дейности
различни от земеделие в земите, които са частна собственост, докато не
се приключи с финализирането на държавните проучвания. Последното е с
цел да се предотвратят брутални посегателства над тези територии от
страна на инвеститорите и местното население, докато траят
проучванията. Това ще накара всички страни да се стремят към
по-бързото придвижване на окончателното решение.
Стоящият протест ще бъде уведомен в Общината по каналния ред и няма да
нарушава обществения ред.
Успоредно с присъствието пред Министерски съвет, ще водим и
информационна кампания + набиране на подписи от минаващите граждани.
Информационната кампания ще бъде с мотото: "Да свършим работата на
правителството!", защото беше работа на Кабинета да извършат такава,
според поетите ангажименти.
Тази наша идея не може да се изпълни без вас – нуждаем се от
подкрепата ви като въображение и инициативност, като физическо
присъствие и готовност да поемете едно изтощително предизвикателство.
Нуждаем се от 120 души за тази мащабна акция и всеки който може да е
на линия по няколко часа на ден, е от значение. Началото ще бъде на 13
март /понеделник/!!! А краят се не вижда...
Воля и готовност можете да заявите на: natura2000@gmail.com

Или да дойдете на подготвителна среща на 10ти март (събота), в 10:30ч
при палатковия лагер в двора на СУ.
Срещата е за изработка на плакатите, моля, носете си работни дрешки,
линии, ножици, макетни ножчета, четки, бои, маркери и всичко, което
смятате, че може да се превърне на плакат.

В неделя ще направим малка среща с журналисти, за предварително
оповестяване на събитието

Очакваме ви,
пишете ни!
natura2000@gmail.com

'България – мащеха за своите деца'

На 26.02.2007 г. СУниверситетския клуб за екология и устойчиво развитие 'UNECO' започва кампания а израз на студентското недоволство по отношение на приетия от Министерски съвет териториален обхват на европейската екологична мрежа NATURA 2000 в България! Студентите ще разположат палатки и транспаранти с лозунги 'България – мащеха за своите деца' в двора на СУ 'Св. Климент Охридски'. Този акт е част от дългосрочна кампания, която има за цел да информира обществеността и образователните структури по тази тема, както и да помогне за опазване на природното богатсво на България и здравето на идните поколения. От UNECO алармират, че на страната ни неминуемо ще бъдат наложени санкции и ще бъдат блокирани структурни фондове, пример за което се явява моментната ситуация в Полша. Населението ще плати от своя 'джоб' за унищожаването на собствената си природа, а потърпевши ще бъдат най-вече младите, децата на България, което е още една причина те да не останат в родината си!

UNECO вече проведе разяснителна кампания, в края на миналата година, по темата NATURA 2000 на територията на СУ 'Св. Климент Охридски', а също така иницира и подсписка с искане за приемане на екомрежата, в предвидените по предприсъединителния договор за членство на България в ЕС научнообосновани %-ти и срокове. В тази подписка се включиха 2000 студенти и тя бе разпратена до всички отговорни бъларски институции, а също и до европейски такива!

!!! На 5-ТИ МAРТ в АУЛАТА на СУ 'СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ', от 14 Ч. ще се проведе обществена дискусия, на която са поканени всички институции и граждански организации, които подкрепят исканията на UNECO и желаят да се присъединят към кампанията!

За повече информация и помощ да организирате подобна кампания и във вашия университет, свържете се с организаторите на акцията: Борислав Сандов - 0887096757, Драгомир Колев – 0895601414

Wings of desire на Вим Вендерс

Eдин филм, който запленява. Всъщност той е нещо повече от филм, той е философски прочит на нашия живот, на нашите мисли, на ангелите, които бдят над нас и искат да са хора. Понякога. А самите ние сме много повече, отколкото си представяме...
"Щом се е случило веднъж, значи е завинаги!"
На вашето внимание представям няколко запленяващи мисли от филма, първата ще я преведа, а другите засега ще оставя така, надявам се, разбирате английски. Донякъде, за да е достатъчно да почувствате магията :)

Когато детето беше дете, тогава беше времето на тези въпроси: защо аз съм аз, а не ти? Защо съм тук, а не там? Кога е започнало времето и къде свършва космосът? Не е ли животът под слънцето просто сън/съновидение? Не е ли това, което виждам, чувам, помирисвам просто отражение на свят, съществувал преди света? Съществува ли наистина злото и наистина ли има хора, които да са наистина лоши? Как може да е така, че този, който съм сега, не е този, когото съм бил преди и че някога, този, когото съм, няма да бъде вече същият този човек.
When the child was a child, it was the time of these questions. Why am I me, and why not you? Why am I here, and why not there? When did time begin, and where does space end? Isn't life under the sun just a dream? Isn't what I see, hear, and smell just the mirage of a world before the world? Does evil actually exist, and are there people who are really evil? How can it be that I, who am I, wasn't before I was, and that sometime I, the one I am, no longer will be the one I am?
~~~
Longing. Longing for a wave of love that would stir in me. That's what makes me clumsy. The absence of pleasure. Desire for love. Desire to love.
~~~
Must I give up now? If I do give up, then mankind will lose its storyteller. And if mankind once loses its storyteller, then it will lose its childhood.
~~~
The Far East. The Great North. The Wild West. The Great Bear Lake. Tristan da Cunha. The Mississippi Delta. Stromboli. The old houses of Charlottenburg. Albert Camus. The morning light. The child's eyes. The swim in the waterfall. The spots of the first drops of rain. The sun. The bread and wine. Hopping. Easter. The veins of leaves. The blowing grass. The color of stones. The pebbles on the stream's bed. The white tablecloth outdoors. The dream of the house in the house. The dear one asleep in the next room. The peaceful Sundays. The horizon. The light from the room in the garden. The night flight. Riding a bicycle with no hands. The beautiful stranger. My father. My mother. My wife. My child.

Познай кой е "лудият"

http://www.natura2000.hit.bg/
и така ще, докато се случват такива неща в България - http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=312010

Премиерът Станишев каза, че 7-8 месеца не са достатъчни за изграждането на големи обекти, които да навредят на околната среда.

Гади ми се чак, предполагам и на вас, тогава подкрепете ни утре или на предстоящата акция на МРЕДЖАН.
Защото горите, реките, морето, цветята, дърветата и планините са наши!

Долината на смъртната сянка

Альоша – авторски спектакъл на М. Младенова, И. Добчев, Г. Тенев, Д. Ляхова, А. Аврамов

Ф. М. Достоевски е уникален в своите разсъждения, във философските търсения, в образите на героите си – различните, но уеднаквяващи се благословени, съмняващите се в божественото, изкушавани от Дявола и злото в душите си. “Братя Карамазови” е една от най-значимите творби на Достоевски. Но тук няма да ви говоря за книгата, не само защото не съм я чела, а защото искам да ви разкажа за пиесата, която ми помогна истински да вкуся и да “прочета” книгата. Тримата режисьори от театрална работилница “Сфумато” си бяха поставили задачата да пренесат очарованието на романа на сцената. И успяват прекрасно! За това спомогна и изключителният актьорски състав – Диана Добрева, Красимир Доков, Деян Донков, Христо Петков, Иван Юруков, Светлана Янчева, Цветан Алексиев, Мирослава Гоговска, Маргарита Гошева.
Без видео ефекти и пищен декор, само с подходящата музика, актьорите пресъздадоха една дълбока човешка драма – не само колективна, родова и семейна, ами преди всичко индивидуална – преживявана от всеки един човек, с всеки изминал ден... “Альоша” е спектакъл преди всичко за нас – хората – изкушавани постоянно от удоволствията на материалния свят (пари, бижута, пороци), превърнали се в оръжия на Дявола. Все по-малко се уповаваме на Бог и непрекъснато се съмняваме в неговото съществуване – колко актуално звучат тези вечни въпроси.
“Альоша” е и пиеса за разкаянието. Често съзнаваме какво вършим, знаем, че то не е правилно, но продължаваме да го правим, страх ни е да избягаме понякога. Не хващаме отпътуващия влак и оставаме все тук – “в този град, на тази гара”. Какво чакаме? Да отпътува и последният влак и ние като печални, самотни странници да го изпратим с поглед и с примирението, че никога не сме опитали... да избягаме!
Незабравимият актьорски състав вчера доказа нещо много важно – че духът на Достоевски е жив и проблемите, за които е писал са актуални и до днес. Хората не се променят (понякога и за съжаление), те просто предъвкват и смилат старото, но му слагат повече подправки, поднасят го в нова чиния, опитват се да му придадат съвсем нов, различен вкус... А успяват ли?
А според вас има ли Бог? Това е основният въпрос, който поставя пиесата на М. Младенова.

“Има Бог, Альоша. Той е във всеки един човек, а всеки един човек се състои от един милион милиона мънички Альоша и един милион милиона мънички Лизи... Това е божественото!”

Да бъдем изградени от късчета божествена материя, хиляди късчета, споени във всеки един от нас и да оставаме себе си – това е Бог!

Beauty

He had only to open his eyes; but a weight was on them; a fear. He strained; he pushed; he looked; he saw Regent's Park before him. Long streamers of sunlight fawned at his feet. The trees waved, brandished. We welcome, the world seemed to say; we accept; we create. Beauty, the world seemed to say. And as if to prove it (scientifically) wherever he looked, at the houses, at the railings, at the antelopes stretching over the palings, beauty sprang instantly. To watch a leaf quivering in the rush of air was an exquisite joy. Up in the sky swallows swooping, swerving, flinging themselves in and out, round and round, yet always with perfect control as if elastics held them; and the flies rising and falling; and the sun spotting now this leaf, now that, in mockery, dazzling it with soft gold in pure good temper; and now and again some chime (it might be a motor horn) tinkling divinely on the grass stalks - all of this, calm and reasonable as it was, made out of ordinary things as it was, was the truth now; beauty, that was the truth now. Beauty was everywhere.

From Mrs. Dalloway

На Магелановите облаци

Как се променяме - непроменими?
Как израстваме - по-малко, обогатени от вълшебника живот.
Как обичаме - страдайки, със сълзи в очите или с усмивки на уста, с копнеж в сърцата...
Как се борим - "с непроменимото в световните промени", с времето, със страховете - наши и чужди?
Когато страдаме, ние израстваме. Всяко страдание е победа на духа над суетата и битийните грижи, порив на душата да се бори с несправедливостите и да се освободи от материалната си обвивка.
Всъщност да си щастлив постоянно е сякаш неестествено. Човечеството е изстрадало толкова много, че е забравило какво е да живееш заради самата дума живот! Без да създаваш проблеми, без да мислиш, че те идват само при теб, без да бъдеш роб на собствените си предразсъдъци...
Страхувам се да бъда себе си.
И отново в страха си съм аз. Няма коя друга да бъда...
Вечната, гордата, несломимата, обичащата живота, търсещата, намиращата. Това съм аз.
Човек без идеали, ценности и мечти е просто гигантски колос издигащ се сред бреговете на времето. Несломим, горд и все пак оставащ си просто човек, който не може да оценява, да съпоставя, да има цели в живота, да обича.
Колко много различни хора има и всеки е уникален по своему. А ние се опитваме да правим разделения и по този начин да опростим нещата, за да могат да се вместят в светогледите ни.
Същото е и с природата. Всяко стръкче трева расте по различен начин и израства различно. А може би всяка една смърт и всяко раждане се отчитат някъде. Там, където в безтегловност се носят атомите, планетите, душите. А може би някой се грижи и за земята - не само ние, които я и унищожаваме всеки ден, малко по малко. Може би си има космически санитар, който я гледа от вечното горе и чисти, там, където най има нужда и докъдето ние не бихме могли да достигнем в алчността си.

Благодаря ти С. Лем :)

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2548§ionid=5&id=0001401