|
|
|
April 4th, 2007
04:01 pm - "Приказка за Непобедимото добро" - Николай Светлев
Има книги, които те учат да вярваш в себе си и да търсиш извечното в духа, да чувстваш доброто и злото, хармонията, съкровените две страни Ин и Ян на човешката душа.
Приказката, за която ще ви разкажа е наистина приказна :) В нея ще откриете реални прототипи, (а може би и самите себе си нейде между редовете), които са превърнати в приказни създания, населяващи приказен свят.
Това е първата книга на Николай Светлев, която чета и мога с ръка на сърце да кажа, че може да се нареди до големите български, а защо не и световни класици. Какво е това в нея, което трогва и запленява душата – духовния облик на персонажите, на българската история? “Приказка за непобедимото добро” е не само притча, легенда, романтичен епос, но и фантастично препускане в една страна, която е прототип на нашата България – Варвария, с нейните създания – самите ние.
Книгата е част от поредица за Доброто и Злото (включваща “Всичкият блясък на Злото” (1993), “Приказка за непобедимото Добро” (1996) и “Аз, грешният Иван” (2000).
Имената на героите са типично български, а на създанията, героите и държавите са умело и пъстро звучащи (Сапфирия, Плюско, Тъмсиной, Добротин Благ, Йоан, Мироцвета, Ивайло, Калин...)
Позовавайки се на житията на големия български светец св. Иван Рилски, авторът създава вселена, която е дотолкова реална, че може да бъде докосната или да бъде достигната само ако се вслушаш във вътрешния си глас.
Светът на Николай Светлев носи уникален магнетичен, магичен дух, който те носи на крилете на фантастичното, фантазийното, вълшебно-приказното. Философски-мъдро звучи завета на писателя:
“Но колко смешни и безполезни биха били те, яростните рицари на Злото, ако в един прекрасен ден се окаже, че няма просто над кого да властват! Че светът се е самоорганизирал по най-естествения си начин, за да се запази и развива напред, а не да загива и да се връща назад и споменът за силата на Злото е изчистен от човешките души, така, както проповядва Йоан..”
Пластичността на образите, техния вътрешен облик, динамиката, която усещаш в тяхното развитие и душевността им, докато четеш, впечатляват най-много в тази приказка. Тук няма големи, подробни и богати на пейзажи описания. И въпреки това очарованието е пълно – светът на Божественото, Доброто и Злото е пред очите ти, ти летиш на малката пчеличка Хитроний и усещаш вятъра на собствената си мисъл, лична истина и мъдрост в душата си.
Дори създанията на Злото не са изцяло “лоши”, а са иронично изобразени с нагласата си да творят добро, както проличава в края на книгата от постъпката на Тъмсиной Млади (и ще ми говорят, че не били свързани ;) , в тази връзка -> Йоан – балансът, средичката, успоредяващата линия между Доброто и Злото – Ин и Ян, този, който осмисля доброто чрез злото и обратното – налива смисъл в техните предназначения. Едното и другото.
Иронията е основния похват на изображение в книгата, но тя е една прелюдия към дълбочината и истината на всичко казано, усетено, изживяно от автора и завещано на нас читателите – да предаваме като светлина и лична мисия българското в душите си, светлината, неговия копнеж за един по-добър и човечен свят.
Поуки от тази приказка има много, въпроси и намерени отговори на някои от тях, също ;) Най-добре е самички да си ги потърсите. Който има желание да я чете – да се свърже с мен. Все още едно издание си седи у дома и чака the next keeper ;)
Основното (The main point is that!), на което набляга Ники Светлев обаче е, че:
“... Хората сами трябва да повярват, че Свободата и Доброто са по-силни от тиранията и злото. Ала как да ги оцениш и сравняваш, когато цял живот си виждал само едната страна на нещата?”
~~~
К. Абсолютно непретенциозна рецензийка, (която засега ми харесва :), целяща да запознае приятелите ми с вълшебството. ;) По натам като изчета и Иванът мога да напиша и нещо по-сериозно в тази връзка ;)
|
|
|