07:14 pm - Човеци... навсякъде около нас и в нас.
Когато се усмихваш, без да искаш нещо в замяна, когато даваш, без да очакваш да получиш, когато пееш приятелю мой, когато се раздаваш... такъв цял целеничък – животът си струва.
Свързани сме ние като светлинки, отразени в невидимата паяжина на живота, нуждаем се едни от други, копнеем да бъдем заедно, не за друго, а защото сме човеци!
Човек – какво означава тази дума – за мен е нещо много близко, съкровено, свързано с природата, с планетата, с вселената, с Бог.
Човеците не са онези забързани в ежедневната си суета и обвити в лъжливите дрехи на битието и егото, на егоизма, маски на зачатъци на човещина, не... Ние сме нещо много повече – ние сме светлината, тя гори и трепти във всеки един миг в телата ни, тя е в душите ни – когато копнеем да даваме повече...
В теб съм вплела
своята душа,
легенда,
мисия и слънчев
лик,
за теб откъсвам
конопче светлина всеки миг,
за теб огрявам в
топъл заник,
в радост и в
тъга,
когато
най-истинска съм,
пак за теб ще е,
ПРИЯТЕЛЮ!
Моята обич към
живота – да бъда в него и да вярвам, че и той е в мен и заедно сме тук и сега е
моята вяра, моята мисия – да пренасям, да обичам, да раздавам...
|