|
|
|
March 11th, 2007
12:05 pm - Changed
http://passport.panda.org/campaigns/campaign.cfm?uNC=80449394&uCampaignId=1541
http://www.panda.org/about_wwf/where_we_work/europe/what_we_do/danube_carpathian/news/index.cfm?uNewsID=88660
http://www.gorichka.bg/
"Скритото зло се страхуваше от нея, защото знаеше, че ако някой направи добрина в отплата на злините, които то замисля, този някой има власт да го обезсили за много дълго време"
"Повече душа има в по-малкия, защото той има повече време да живее" -> (детството, неназовимото спокойствие, безвремие, което не може да ни бъде отнето, което в душите си пренасяме през целия си живот).
"... учениците затрепкаха с криле, а светлината им избухна със сила, която за миг изпълни класната стая. Само за миг. След това се стопи и угасна до обикновено мъждукане.
- Липсва им увереност - недоволно завъртя птичата си глава учителят. - иначе могат много повече.
- А на хората често им липсват учители като вас - плахо каза Иън. - Такива, които вярват, че можем много повече."
из "Въже от светлина", издание на клуб "Фентъзи и Фантастика" при НЧ "Възродена искра", град Казанлък; толкова приказно-безкрайно хубаво =) е написано - авторите са съвсем млади и зелени :) на 11-13 години.
~~~
Променена продължавам напред - със зеленичко белязала душата си, завинаги обвързана с природата, с Бог, с доброто, с прекрасните хора, с които се срещам. Толкова много промяна, толкова много добро изсипвам и ми се изсипва :) в лабиринта наречен борба, израстване (като дървета разцъфваме всички ние, когато успяваме заедно, приятели:))
И не мога да бъда друга, защото най съм себе си, когато помагам, когато се раздавам, когато събирам хората, убеждавам, следвам лична легенда, мисия, призвание - да опазвам природата, да откривам човеци, съдби, да вплитам мечти и идеи...
Това е моята сегашна реалност и аз съм се гмурнала изцяло в нея, а някъде на другия бряг ми маха ежедневието - кандидат студентски изпити, дипломна работа, неяснотата на завършващ училище и стремеж да те приемат студент. И все пак съм толкова себе си от един месец насам, колкото никога досега.
|
|
|