|
|
|
February 7th, 2007
04:12 pm - Долината на смъртната сянка
Альоша – авторски спектакъл на М. Младенова, И. Добчев, Г. Тенев, Д. Ляхова, А. Аврамов
Ф. М. Достоевски е уникален в своите разсъждения, във философските търсения, в образите на героите си – различните, но уеднаквяващи се благословени, съмняващите се в божественото, изкушавани от Дявола и злото в душите си. “Братя Карамазови” е една от най-значимите творби на Достоевски. Но тук няма да ви говоря за книгата, не само защото не съм я чела, а защото искам да ви разкажа за пиесата, която ми помогна истински да вкуся и да “прочета” книгата. Тримата режисьори от театрална работилница “Сфумато” си бяха поставили задачата да пренесат очарованието на романа на сцената. И успяват прекрасно! За това спомогна и изключителният актьорски състав – Диана Добрева, Красимир Доков, Деян Донков, Христо Петков, Иван Юруков, Светлана Янчева, Цветан Алексиев, Мирослава Гоговска, Маргарита Гошева.
Без видео ефекти и пищен декор, само с подходящата музика, актьорите пресъздадоха една дълбока човешка драма – не само колективна, родова и семейна, ами преди всичко индивидуална – преживявана от всеки един човек, с всеки изминал ден... “Альоша” е спектакъл преди всичко за нас – хората – изкушавани постоянно от удоволствията на материалния свят (пари, бижута, пороци), превърнали се в оръжия на Дявола. Все по-малко се уповаваме на Бог и непрекъснато се съмняваме в неговото съществуване – колко актуално звучат тези вечни въпроси.
“Альоша” е и пиеса за разкаянието. Често съзнаваме какво вършим, знаем, че то не е правилно, но продължаваме да го правим, страх ни е да избягаме понякога. Не хващаме отпътуващия влак и оставаме все тук – “в този град, на тази гара”. Какво чакаме? Да отпътува и последният влак и ние като печални, самотни странници да го изпратим с поглед и с примирението, че никога не сме опитали... да избягаме!
Незабравимият актьорски състав вчера доказа нещо много важно – че духът на Достоевски е жив и проблемите, за които е писал са актуални и до днес. Хората не се променят (понякога и за съжаление), те просто предъвкват и смилат старото, но му слагат повече подправки, поднасят го в нова чиния, опитват се да му придадат съвсем нов, различен вкус... А успяват ли?
А според вас има ли Бог? Това е основният въпрос, който поставя пиесата на М. Младенова.
“Има Бог, Альоша. Той е във всеки един човек, а всеки един човек се състои от един милион милиона мънички Альоша и един милион милиона мънички Лизи... Това е божественото!”
Да бъдем изградени от късчета божествена материя, хиляди късчета, споени във всеки един от нас и да оставаме себе си – това е Бог!
|
|
|