|
|
|
February 2nd, 2007
03:00 pm - На Магелановите облаци
Как се променяме - непроменими?
Как израстваме - по-малко, обогатени от вълшебника живот.
Как обичаме - страдайки, със сълзи в очите или с усмивки на уста, с копнеж в сърцата...
Как се борим - "с непроменимото в световните промени", с времето, със страховете - наши и чужди?
Когато страдаме, ние израстваме. Всяко страдание е победа на духа над суетата и битийните грижи, порив на душата да се бори с несправедливостите и да се освободи от материалната си обвивка.
Всъщност да си щастлив постоянно е сякаш неестествено. Човечеството е изстрадало толкова много, че е забравило какво е да живееш заради самата дума живот! Без да създаваш проблеми, без да мислиш, че те идват само при теб, без да бъдеш роб на собствените си предразсъдъци...
Страхувам се да бъда себе си.
И отново в страха си съм аз. Няма коя друга да бъда...
Вечната, гордата, несломимата, обичащата живота, търсещата, намиращата. Това съм аз.
Човек без идеали, ценности и мечти е просто гигантски колос издигащ се сред бреговете на времето. Несломим, горд и все пак оставащ си просто човек, който не може да оценява, да съпоставя, да има цели в живота, да обича.
Колко много различни хора има и всеки е уникален по своему. А ние се опитваме да правим разделения и по този начин да опростим нещата, за да могат да се вместят в светогледите ни.
Същото е и с природата. Всяко стръкче трева расте по различен начин и израства различно. А може би всяка една смърт и всяко раждане се отчитат някъде. Там, където в безтегловност се носят атомите, планетите, душите. А може би някой се грижи и за земята - не само ние, които я и унищожаваме всеки ден, малко по малко. Може би си има космически санитар, който я гледа от вечното горе и чисти, там, където най има нужда и докъдето ние не бихме могли да достигнем в алчността си.
Благодаря ти С. Лем :)
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2548§ionid=5&id=0001401
|
|
|
|
|
|
GreatestJournal |