|
|
|
January 3rd, 2007
02:29 pm - Честита “Нова” (по-скоро стара в нравствено отношение) година или как нищо не се променя
Навън заваля сняг, а аз седя и си мисля как току що прекрачили прага на новата европейска година, така желаната нова 2007 нищо не се е променило в българските нрави, култура, общество като цяло. Разбира се, промяната не може да настъпи своевременно, веднага, това би било твърде неестествено или поне така сме свикнали да мислим, тъй като промените не стават всеки ден, уви.
А те са нужни, много са нужни. Нужни са ни, за да се осъзнаем като народ, като общество, защото сега не сме нищо повече от сладко приспивани нещастни създания, които в уюта на своя робски сън безропотно се оставят да ги лъжат някакви си там псевдополитици...
По улицата днес една кола мина с поне 100 км. в час по малката уличка, оставяйки след себе си писнали аларми и смут в моята душа. Щом се чу чак на шестия етаж, където живея, си представям какво е било на самата улица. И това надали ще учуди никого, надали някой ще се трогне от това, че всъщност е НЕнормално да има хора, които да карат по този начин и да застрашават живота на другите. Не по-малко ненормален е и този пуст непукизъм български, девизът общобългарски сякаш гласи: “Нали не ми е у къщата, не е мое, не ме засяга”. Да, не ни засяга: мръсотията по улиците, безразборното строителство, опустошаването на природата, поголовното изсичане на планините ни, бездомните кучета, това, че вече никой не прави място на никого където и да е (дори и в градския транспорт (с малки изключения)). По улиците се гледаме така сякаш сме си изяли един друг обяда, обидили сме се един друг, излъгали сме се, откраднали сме нещо от другия...
И оцеляваме, ден след ден, просто живеем, за да оцеляваме. Не заради самия живот, вече сме забравили какво значи тази думичка, ами заради парите, заради яденето и пиенето и задоволяването на всякакви нужди. Никой не живее заради духа, заради душата, все по-малко четем книги, ходим на театър, опера, на изложби... все по-малко сме... хора.
Дядо Вазов е казал*
Трябват исполински усилия в тоя народ, за да събудиш в човека человека, за да накараш тоя който държи иконата и тоя, който държи сабята, да разберат, че преди да бъдат българи и тигрови, преди всичко са человеци! Пред Народното събрание вместо да седи девиза високобългарски (Съединението прави силата), нека сложат там смирените думи на Иисуса – Любите друг друга!
*цитирано по памет
|
09:56 pm - За Толкин!
На тази дата е роден професор Джон Р. Р. Толкин - създател и творец на вълшебни светове, променящият. Досега не съм писала пост за него тук, но мисля че днес е подходящият ден да изкажа благодарността си за това, че ми показа пътя към магията и че освен невероятен писател е и ЧОВЕК в истинския хубав смисъл на думата:
"I am not a 'democrat', if only because 'humility' and equality are spiritual principles corrupted by the attempt to mechanize and formalize them, with the result that we get not universal smallness and humility, but universal greatness and pride, till some Orc gets hold of a ring of power--and then we get and are getting slavery."
"I've always been impressed that we are here, surviving, because of the indomitable courage of quite small people against impossible odds."
Наздраве, професоре и благодаря!
|
|
|